ЛОЗА – ВИНО – ЖИВОТ

ВИНЕНА ТРАЕКТОРИЯ : НАЧАЛНА ТОЧКА И ДОСТИГАНЕ

Неведоми са пътищата жизнени. Неведоми са и пътищата винени, както ще стане ясно от следващите линии. Неведоми и неповторими- от началната точка, през пейзажа или декора като опорни, паралелни или пресичащи се линии.

Винаги съм твърдяла, че виното не може да бъде главно действащо лице, в ничия история. То може да бъде катализатор, но не и център. Може да бъде и път, както се случи конкретно с мен.
Спрямо тероара, лозата като растение, труда на хората, на виното като резултат на тяхната отдаденост в сътворяването му, винаги съм се чувствала като пътешественик със свръх чувствителни нос и небце, с безкрайни любознателност и отвореност на съзнанието.
Свръх чувствителните сензори са ми подарък от природата. За поетия път- в това имаме пръст със съдбата.

През далечната 2004-та, в Градската галерия на Бургас – родния ми град – срещнах мъжа, който по-късно стана мой съпруг и баща на детето ни.
Известно време работихме в България по проект за реставрация на възрожденски къщи в Балкана. Но в крайна сметка- поради редица обстоятелства, през 2005-та решихме да се настаним окончателно в Бордо- градът от който той идваше.

През „българския ни период“ и епизодичните ни отскачания до София, нерядко отсядахме в арменския ресторант на Хилда Казасян Egur,egur. Обичам арменската кухня, а онази, предлагана тогава от известната българска джаз певица, бе нещо значимо. И точно там, при първото ни посещение с приятели, моят тогава още френски бизнес партньор, бе поканен да избере вино, което да придружи ястията. Двамата се озовахме пред една огромна стена с бутилки и се смяхме, защото изборът наистина беше богат – кое да бъде „нашето“? И ако наистина съществува и „винена съдба“, то тя ни бе поставила на точното място- буквално пред нас, на хоризонта на очите ни беше полегнала една. Избрахме нея, а се оказа че е едно вълшебно Haut-Médoc, Бордо!

През 2008-ма, поради световната криза, се наложи да се откажа от дейността си на галерист и изложбите, които организирах в Готическата зала на мистичния, средновековен Сент Емилион.
Съветникът от службата по заетостта тогава ме посъветва да инвестирам в професионално обучение, в което, според него, можех да развия една блестяща кариера – говоря свободно 5 езика, а именно от такива като мен виненият бранш имаше нужда.

След седмица търсене, в началото на 2009-та вече бях студент в института по търговия на вина и спиртни напитки към Търговската камара на Бордо, а в нейния край се дипломирах успешно с най-добрата дипломна работа, написана от създаването на института (39 години по онова време), както и нейната устна защита.

Тогава не знаех още, че съм нос, но явно бе, че притежавам талант да говоря и пиша.

И така започна буквално да тече моята винена одисея.
Винен гид в Château Pichon-Baron през 2011-та и екстазите от вертикалните ни дегустации с енолога на домейна Jean-René Matignon – щедра винена душа от Лоара, който надушваше желанието ни за познание.
И пак по това време, на същото място- запознанство с човека, който през един период се превърна в моя „винен пътеводител“- Shalom Chin от Сингапур, Master Sommelier.
По негова покана, в края на сезона се впуснахме в десетдневно винено пътуване по Лоара, посещавайки изключително сертифицирани био и биодинамични домейни.

Това пътешествие заслужава особени време и внимание и някой ден, живот и здраве, ще го разкажа в мемоарите си. Затова тук ще споделя- в Бордо се заърнах с багажник пълен с бутилки, с нос и небце обогатени от най-чистите „ферментирали земни „лоарни“ сокове“, и с един копнеж – да се върна най-бързо обратно.
Биодинамичното земеделие и в частност – винопроизводство – бе отключило в мен това, което особено ценя във всяка област на живота- чистотата и автентичността.

Някъде по това време, във винения бар BU на Pascal Druard, се събирахме групичка винени приятели и така, една вечер за първи път опитах вината на Philippe Betschart от Château Les Graves de Viaud.
Беше дегуsтация на вина от домейни, сертифицирани или по пътя към сертифицирането им от Demeter. Срещата с тези винари бе не само дегустационно обогатяваща- тя ме отвеждаше към философията им и разбирането за живата природа. За виното, за влиянието му вурху човека – тяло и дух, за ангажираността им към Земята- наш единствен роден дом.

През 2015-та, след прекарана (почти) година в Китай, където при честването на годишнина от откриването на местен винен клуб, бях дегустирала вина от няколко реколти на Château Palmer, Margaux, връщайки се в Бордо се свързах с тях и изживях едни от най-паметните гроздобери. В допълнение – посещение със задълбочени обяснения на виодинамичните практики, прилагани в домейна, и дегустация на вина от преди и след сертфицирането му като биодинамичен. И точно това ме изпълваше с удивление- каква бе разликата в чистотата и автентичността при изказа на един и същ тероар!

През 2016-та, водена от страстта си към кулинарното изкуство, участвах и спечелих конкурса Grand Concours Cuisine на Château Guiraud– друг биодинамичен домейн. Освен висококачествените фермерски продукти от съорганизаторите на конкурса, се сдобих с няколко прекрасни „флакона“ (един от които споделих в близките ми в България), както и с друго дълго обогатяващо познанията ми посещение.

През 2018-та, поканена от Асоциацията на енолозите на Бордо, присъствах на една изключителна конференция- екипът на Château Ferrière, Margaux, ни въвлече в това, което според мен е „винен екстаз“- детайлно обяснение на практикувания биодинамизъм с дегустация на 6 реколти от сертифицирания домейн, част от които от преди, а друга- след. Това допълни назрялото ми убеждение, че Това е пътят!

Някъде към края на 2019-та, една друга конференция- посветена на бъдещето на вината на Бордо и организирана от KEDGE Business school, завърши с дегустация на вина на Vineam, предложена от Жан-Баптист Сула- директор и енолог-визионер, който бе задействал трансформирането на поверените му домейни в биодинамични.
За мен вече беше ясно, че ако бъдеще за вината на Бордо съществува, то то ще бъде подчинено на все по-взискателния вкус на осъзнатия потребител именно за чистота и автентичност.

Последвалият КОВИД период обърна наопаки целия свят. И живота ми, в частност. Спомням си как социалните мрежи гърмяха от набързо измъкнати бушони, стени от изпразнени бутилки, предупреждения и закани за вредите от алкохола, алтернативни методи за справяне със стреса – все едно стресът се лекува с алкохол, или това, че стоим постоянно заключени е по-малко вредно от чаша вино вечер…
Бях си изградила свой баланс – сутрин гимнастика на базата на йога, през деня- китайски и японски чайове, вечер- по чаша нещо си.

Опитвах се да си представя бъдещето си – тъкмо бях достигнала до някакво развитие на дейността ми на гид и хоп – с размах едно вирусче сложи край на всичко. Какво друго можех да работя ? Бях зависима от едно място- Бордо, и от една дейност, свързана с него- винен туризъм – твърде много зависимости за моя свободен дух, и мултифасетъчна природа !

Решението бе взето без никакви колебания- ще се впусна в дейност, която ми позволява да работя навсякъде и в която да изразявам себе си като творец.

Написах театрална пиеса и сценографията и, представих проеката и той се превърна в първия за 2021-ва год. на Бордо. Учих за шеф на дигитални проекти, работих като интериорен дизайнер и създател на полезни, и оригинални предмети за бита и човека, писах съдържания на сайтове и блогове, изработвах логотипове…Съзнателно търсех да избягам от всяка форма на зависимост – не само заради несигурността, която тя създаваше в мен.

Преминах през период на крайни състояния на трансформация – превърнах се в антиконсуматор, в един момент и в „хигиенист“- веган и трезвеник – исках да разбера до колко мога да бъда резистентна и независима. Не мисля, че се чувствах добре в тези крайности, но поне разбрах, че съм способна да отида до края, което буквално ме измъчи, но и „осветли“.

Обяснявах и на баща ми всички теории, а той ми се смееше насреща и разказваше как си е сготвил печени уши със сос, рагута разни и пр., което сега ме трогва; казваше ми, че „прекален светец и Богу не е драг“, което ние всички знаем. Защото „прекален светец“ въобще не е светец…

БОРДО – РЕНЕСАНС

След известна пауза се завърнах и установих, че градът изживява някакъв своеобразен Ренесанс- по-зелен, раздвижен, свободен, културен, с по-младешки дух е. Минералната нео-класика се хармонизира прекрасно с живата природа, която е навсякъде, а това е особено стимулиращо, освежаващо, динамизиращо.

Туристи от цял свят изпълват площадите, малките криволичещи улички, църквите, терасите…Откриваме много повече въображение в картите на заведенията, а изборът във винените карти е също много по-голям и разнообразен.

На 13-ти май тази година, в разгара на буйната бордолежка пролет, La Cité du Vin ни предложи една изключителна среща-конференция- с Claire Villars-Lurton- жена с виждане и ангажираност (по-горе бях споменала Château Ferrière, Margaux, чийто собственик тя е). Разказа за поетия от нея и семейството и път, за изборите и резултатите. В един сърдечен разговор сподели своето виждане за виното, а резултатите на нейните и тези на екипа и избори, имахме удоволствието да дугустираме след конференцията.

ВИНО & КОНСУМАЦИЯ

Започнах да отделям още повече време на дегустирането. Винаги съм го правила, но сега просто се отпусках и се оставях на носа ми да ме води бавно, бавно към места, към които преди препусках в галоп (не защото си позволявах да пропусна нещо, а защото притежавам таланта и бързината да сезирам всичко бързо, и в детайли). И докато другите около мен бяха минали на втора чаша, моите нос и небце бавно изследваха природните изяви във „ферментиралите гроздови земни сокове“.
Започнах да консумирам главно виодинамични и натурални вина, като качеството винаги взема превес над количеството.
С радост забелязах, че онези грандомански изтъквания в публикации в социалните мрежи, а именно – линии от минимум двадесетина изпразнени бутилки- започнаха да поизчезват. „Голямото пъчене“ след „голямото пиене“ винаги ми е било смешно, а сега даже го намирам буквално бурлескно.

Така стигаме до наблюдението, че виното вече не е средство за демонстрация ; то е културен продукт и като такъв, изисква внимание и интерес. Всъщност това не е от сега, но след многото вълни и движения, истината изкристализира.
Този подем ме зареди с ентусиазъм, а решението да се върна към работата си на гид бе взето с условието, че няма да правя компромиси нито със съзнанието си на човек свързан дълбоко с природата, нито с вино любителите-туристи, които ми се доверяват. Реших да изготвя винен тур с посещения изключително на биодинамични домейни.

Условното завръщане нямаше как да не бъде съпроводено от слизането надолу, в дълбочината на душата, за да може решението ми да бъде плод на една сравнително чиста съвест.

ЛОЗАТА, ВИНОТО И ЖИВОТА

Преди много време се бях зарекла никога да не пиша текстове, които да започват с „Денят беше обещаващ- слънцето огряваше лазурното небе. Посрещна ни любезният домакин и ни покани директно…“ Кой не е чел такива въведения, типични за посредствено написани текстове във винени блогове?!

Ето един друг начин: 7 ноември, 2025. Сутринта е твърде ранна- през прозореца на трапезарията заскрежената растителност в градината изглежда хрускава и захаросана, но очакваме слънце. Купичка зърна от нар, късо кафе и парче хляб- влизам в час. Усещам цялостно динамизиране- седнала, центърирам се и си наострям сетивата- чрез отпускане. Не е трудно и не отнема много време. Малко след това ще се вмъкна в един познат кадър- тероара на Château Les Graves de Viaud. И всички ще са ми необходими.

С Филип ни свързват години приятелство, дегустирали сме много, и естествено цялата гама вина на домейна, както и на марката Colombine. Бялото Colombine дори отлетя с мен през 2020-та в творческата резиденция Boisbuchet, а с оранжевото, а и с Vinum Clarum, се черпахме за имения ми ден…Това посещение бе второто- през май се включих в екипа доброволци, които засадиха цял един нов парцел с лозички. Бях донесла като подарък две от един резистентен български бял сорт. Вълнуващо бе това „присаждане“- мислех за тях като за себе си : „Дали ще се хванат?“

Гроздоберите бяха отминали, вината вече си почиваха в новите си домове, предстояха дейности в лозята. „Още в понеделник“, обясни Филип. Но в петъчния ден, последен от работната (за някои) седмица, всички бяхме като облъчени от този нов и може би последен импулс на Слънцето да излъчва огромни светлина и топлина. И да ги впръсква интензивно, във всичко! Да, беше един кратък радиационно-изпичащо-животворен импулс – всичко Е. Земята Е, Моментът Е. Животът Е.

Заснехме репортажа, описващ домейна, биодинамичните практики, избата, дегустациите, всичко. Той е първият от един по-голям проект, който засега ще оставя в тайна.

Пожелах да се върнем сред лозите- изпитвам една особена привързаност към тях – слабички-източени като съвсем млади, красиво-елегантни в ранната си зрялост, с тела изваяни изпод ръцете на времето в особено чувствени форми. От една известна възраст нататък не може да се определи коя възраст е средна за една лоза. Животът и далеч може да надмине човешкия, или да бъде прекъснат…

„Тези тук са едни от най-старите в домейна- над 50 годишни са.“, обяснява ми Филип.

„Колко интересно- на почти една възраст сме, аз съм само малко по-млада.“- споделям първата си мисъл.

„Точно. Едно поколение.“

Влизам в реда и ги разглеждам с особено внимание- телата им са някаква особена 3D калиграфия. Усещането при допира с кората им- все едно докосвам близък- такава е жизнената енергия, която излъчват.

И не е никак странно- те живеят в едно чисто пространство, никой не ги пръска и трови с „лекарства“ против болести, подхранват ги с динамизиращи елексири.

ВИНОТО И ДУШАТА

Връщам се вкъщи с цял гроздобер от впечатления, мисли и усещания. За да ги канализирам, тръгвам из градината.

Слънцето продължава да излъчва; съвсем в дъното, няколко виолетки се греят на нежната му щедрост. За да ги помириша, лягам буквално на земята и си зарявам носа в зеленето им кичесто оперение.

„Невероятно е, че са поникнали наново. Объркали са се, миличките. При тези ненормални температури…цялата природа е объркана…“

Виолетките са едни от любимите ми цветя. Нотки на виолетки ясно се открояват и в някои гроздови сортове като Каберне Фран, Сира, Гевюрцтраминер (има и други, естествено), а това обяснява и лудата ми любов по вина от тези сортове.

В някои вина, Каберне Франът се изразява и с нотки на листа на виолетки (по-силно експресивни в природата са през есента). В едно Château La Gaffelière 2017, например, съм откривала целия ароматичен букет- цвят и листа, докато в Château La Gaffelière 2018– много повече цвят (дегустационни наблюдения от преди 4/5 години).

Чувствам, че съществува някаква особена близост между нас с виолетката – дали защото асоциирам нейната природа със собствената си?

Виолетката е съвсем малка по големина, но с огромен ароматичен заряд. И с един автентичен финес- природата буквално е гениална! Да не е луда или мегало да създаде едно така дребничко творение с някакво сложно композирано тяло. Листенце във формата на сърце, тънко стъбълце и нежна главица в наситено виолетово…семпло и изчистено от многости.

Изненадата ми от появата им през ноември бе огромна; нямаше как да не им отдам заслужено внимание …

Малко по-късно, по смрачаване, пиша на приятелка от доброто старо време – честитя рождения и ден.

Небето е забулено вече с вечерен воал в портокалово-виолетово; светлината е слязла сякаш в коренището на градинската растителност. Тъмнината е прозрачна, но лепкава.

Към текста прибавям музикален поздрав- едно парче на Fun Lovin’ Criminals. Бях на концерта им в Бордо наскоро и музиката им още движи дните ми. Както през ’90-те, когато ги открих, завинаги.

Благодарности за поздравленията, но следва това : „Ей сега ще си ги пусна, Янушка… Напомнят ми на В…. Нали знаеш, че той почина… Fun Lovin’ му бяха любими още от времето, когато бяхме гаджета… Толкова ми е става тъжно като си помисля, че ще се разрева…“

Изтръпвам. Не мога да повярвам; не знаех за случилото се- бях се откъснала от социалните мрежи, от България в този момент….

Новината е огромно оловно топче. То скорострелно се спуска от мозъка към сърцето ми и се разбива в него. Разбива го като гюле. Сърцето ми, болно от този студен взрив, се свива вцепенено. Две тежки, топли сълзи се откъсват и тръгват надолу, дълбаят бразди от тъга.

Сама съм и няма на кой да кажа колко ми е тъжно, а се бяхме отдалечили във времето и пространството- животът е такъв.
Не е необходимо някой да е постоянно присъстващ в живота ни, за да имаме отношение към него. Защото това, което ние носим в сърцата си като спомен за някого е впечатлението, което той е оставил в нас.

В. беше само на 53 години- както лозите на Филип, в една прекрасна зряла възраст. Беше роден съвсем в центъра на годината, в нейното сърце. Притежаваше точно този слънчев заряд, както и огромна сърдечна и мозъчна интелигентност; беше наистина център- оставям ви да си го представите.

Като студенти бяхме активно действащи лица в онази Тарантинова действителност по български, бяхме много добри актьори, това е.

Запалвам свещ, отварям бутилка вино и преливам. Сипвам нещо си и отпивам. Така се е правило, така правя и аз.

Навън е вече тъмно. Завита в шала си, не изпитвам студ. Усещам как виното се спуска надолу по гърлото, преминава през гръдния ми кош и го затопля изведнъж.

Трите глътки вино са достигнали мястото. Дали не е въображението ми, което засаждаше нотки на виолетки в послевкуса? Душата ми някак си се отпуска, отпуска тъгата и тя заплува наникъде в нищото.

Погледнах свещта, светлия и ореол. Може би така изглеждат душите, когато се изкачват нагоре, мисля си.

Ето затова няма да престана да пия вино. С него отбелязваме празниците си, специалните поводи, края на битките и победите, срещите с хората, радостите и скърбите си. Всичко това е част от живота.

Ще продължа да пия вино, но не каквото и да е: чистотата и автентичността са мой избор. А за количеството- о, то е дълга тема, наистина. Бих ви разказала за наученото от винарите от онази среща на биодинамици в BU бара на Паскал Дрюар. Както и на задълбочените ми изследвания върху енергиите, принципите, които управляват човека спрямо китайската медицина- когато ме посетите в Бордо.

Дотогава: Бъдете здрави! Ако желаете, пийте вкусни, чисти вина, с мярка.

Поздрави сърдечни от Бордо,

Яна

Всички права запазени ©Яна Кузманова Янакиева, 2025